Real-no

Избори, избори...

Необяснимо защо така се надъхваме, когато дойдат избори, че точно в "заветния ден" вече ни е все тая кой ще грабне короната?
Уж четем платформи, уж гледаме внимателно какво ни диктуват по телевизията, уж си имаме фаворит, уж си имаме аутсайдер, с когото уж се подиграваме, уж знаем какво ни се ще да ядем през следващия мандат, уж ще го има по магазините, уж сега е скъпо, пък след това уж няма да бъде скъпо...
Нашият кандидат уж ни желае доброто, а обсипва уж с мръсотия околните кандидати...
Агенции, изпълненни с уж водещи социолози, уж задават въпроси... И накрая - бум - 30 процента активност - уж де.
За финал пак си имаме хубав кмет, който уж гледа да си спазва обещанията (само тези, за които си спомня, разбира се)...
Всичко е на ужким...
Единственото сигурно е, че преди следващите избори, пак ще ни асфалтират шосето, дето уж водело до Цариград :)
Как да се неизгласуваш, а?